Политически партии АБВ („Алтернатива за българско възраждане“) „Атака“ „Благоденствие – обединение – градивност“ „Бригада“ Българска комунистическа партия „Българска прогресивна линия“ Българска социалдемократическа партия (БСДП) „Българска социалдемокрация – евролевица“ Българска социалистическа партия (БСП) „Български възход“ Български демократичен съюз „Радикали“ Български земеделски народен съюз (БЗНС) Български национален демократичен съюз „Целокупна България“ Български национален съюз – Нова демокрация […]
Категория: Публична реч
Тавтологии, чуждици, празнословие: какво разкрива политическото говорене в България?
Интервюто на Биляна Михайлова с Павлина Върбанова се препубликува от „Дойче Веле“. Госпожо Върбанова, безпокои ли Ви това, че т.нар. политическо говорене все повече се откъсва от „човешкото“ и потъва в празни фрази и сложни думи? Или не сме прави да очакваме от политиците да говорят на „човешки“ език? Нормално е като граждани да очакваме […]
COVID-19, КОВИД-19 или ковид?
Това са само някои от начините, по които се пише коронавирусната болест в текстове на български език. Кой от тях е правилен? Краткият отговор е, че вариантите COVID-19, КОВИД-19 и ковид са в съгласие с правописните правила и традиционната езикова практика. По-долу може да прочетете и по-дългия отговор. За варианта COVID-19 вероятно няма да има възражения, че е правилен, тъй като […]
Епидемична лексика
Няколко сравнително рядко употребявани думи станаха неотменна част от новините и обществените дискусии: епидемия, пандемия, епидемичен, епидемиологичен, противоепидемичен. Знаем ли обаче точно как да ги употребяваме? И особено прилагателните. Кои неща са епидемични и кои – епидемиологични? Кои са противоепидемични? А също какво е това противоепидемиологичен? Доста хора не правят разлика между епидемичен и епидемиологичен. А трябва. Защото прилагателното епидемичен е образувано от епидемия и съответно означава (най-общо) […]
Защо в България жените са наричани с мъжки съществителни
Интервюто на Александър Андреев с Павлина Върбанова се препубликува от „Дойче Веле“. Професорка, депутатка, министърка – тези и други съществителни от женски род често предизвикват препирни в България. Нека да започнем с въпроса как специалистите наричат това явление. Да, вече преминахме критичната точка и спорим за това дали жените да бъдат наричани със съществителни от […]
За парламентите и Парламента
Толкова често се греши, че се питам да не би аз да се заблуждавам. Става дума за Парламента на Обединеното кралство, който май не съм виждала изписан с главна буква. Защо? Не виждам никакво основание да се пише с малка буква, тъй като Парламент е собствено име – официалното название на върховния законодателен орган на държавата, който […]
От утре правописът е олимпиада*
Заглавието е плах опит за перифраза на израза Светът е олимпиада. Само след ден започват Олимпийските игри в Рио де Жанейро и сред ключовите думи в медийните публикации, обзалагам се, ще бъдат олимпиада, олимпийски игри, Рио, лека атлетика, бокс, плуване и още десетки названия на спортове, спортни термини, имена на медалисти… Как да пишем правилно олимпиада, олимпийски игри, […]
Купуването и продаването на гласове е престъпление
Наближат ли избори, това изречение става актуално, а заедно с него – и въпросът дали няма граматическа грешка. Предполагам, че от юридическа гледна точка тази формулировка е некоректна (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/1589654529 – вижте чл. 167 и 167а), но в случая според мен е по-важно дали има грешка от езикова гледна точка. Сказуемото в българското изречение се съгласува по […]
За колежката, писателката, спортистката и за тяхната женска природа
След поредния въпрос към мен дали на жените вече е разрешено да са пациентки и колежки, се чувствам почти задължена да кажа, че никога не е имало официална забрана да бъдат такива. Обаче езиковата мода в последните може би петнайсетина години диктува друго – от трибуната на телевизиите, радиостанциите, сайтовете и вестниците: жената е колега, […]
Госпожице, отстъпете мястото си
Разбирайте го в преносен смисъл – мисля, че вече е време обръщението госпожице да излезе от употреба поне в деловото общуване на български език. Преди 25 години господине, госпожо и госпожице смениха предишните официални обръщения другарко и другарю, създавайки едно неудобство: трябва да знаем какво е семейното положение на жената, за да употребяваме съответната дума. […]