Явно ще продължим да пишем за пандемията още дълго време, затова е добре ако не да кажем категорично как трябва да се пишат щамовете/вариантите на коронавируса, то поне да поразсъждаваме по въпроса.
Обикновено те се означават със съчетания от латински букви и цифри, но при коронавируса учените решиха да дадат и паралелни названия – гръцките букви алфа, бета, гама, делта и т.н. Например буквено-цифровото означение на щама Делта е B.1.617.2, а на Омикрон – B.1.1.529. Предполагам, че едно от основанията е щамовете да бъдат по-лесно разпознаваеми, когато за тях се говори публично, а не само в кръга на специалистите.
Как се пишат буквено-цифровите означения, е ясно, обаче как да постъпваме, когато използваме по-популярните „гръцки“ названия. Нямам категоричен отговор, но ето как разсъждавам и постъпвам аз.
Названията на гръцките букви поначало се пишат с малка буква: алфа, делта, омикрон. Когато обаче са означения на щамовете на коронавируса, те функционират като собствени имена и езиковата практика потвърждава това – много рядко се срещат написани с малка буква. Напълно възможно е да се пишат с главна буква и под влияние на англоезичните публикации (Delta, Omicron), които са и основен източник на данни за новите варианти на коронавируса.
Все пак мисля, че не това е главната причина. Делта вариант/Делта и Омикрон вариант/Омикрон фактически заместват пълното собствено име, съответно SARS-CoV-2 Delta variant и SARS-CoV-2 Omicron variant. Освен това е добре по някакъв начин да се разграничат названието на вирусния щам (Омикрон) и названието на буквата (омикрон), особено когато е спестена думата вариант или щам:
Становището на СЗО е, че Омикрон създава много висок риск.
Освен чрез главна буква това може да стане графично и с кавички, като се запази малката буква – „омикрон“, но мисля, че употребата им в случая не е основателна. При имената на вирусите и техните щамове поначало не се използват кавички.
Тези проблеми явно не са достатъчни, нека добавим още един. Когато думата вариант или щам е след названието Омикрон, по силата на недомислените ни (меко казано) правила за слято, полуслято и разделно писане, вероятно следва да пишем Омикрон-вариант, Омикрон-щам, тъй като това е сложно съществително име, в което подчинената основа е название на буква. Досега обаче лично аз съм срещала в практиката си само съществителни като алфа-частица и бета-версия, не и пример, в който названието на буквата се оказва собствено име или поне функционира като такова.
Склонна съм да приема, че в случая трябва да направим изключение и да пишем Омикрон вариант, Омикрон щам. Първо, защото, както вече казах, това не е просто название на буква, а собствено име. Второ, защото няма земна сила, която да преобърне езиковата практика – и тук говорим не просто за познаване или непознаване на едно тънко правило.
(Следва лирическо отклонение в три абзаца, които може да пропуснете.)
Говорим за един изключително голям проблем, който Институтът за български език при БАН като законодател на правописа, граматиката и пунктуацията неглижира от десетилетия. Говорим за изключително сложните правила за слято, полуслято и разделно писане (около 120 само в този раздел), измъчващи не само учениците, но дори и филолозите. Не знам кога воплите ще бъдат чути, кога критиките на специалистите ще бъдат взети под внимание, но ето още един повод да настояваме за преосмисляне и промяна специално на този раздел с правила.
А каква е ролята на масовата езикова практика, за която споменах, като фактор в кодифицирането на правописа? Вероятно ще кажете, че преобладаващият начин, по който се пишат думите, не бива да определя как трябва да се пишат; че това би означавало опростяване на правописа и снижаване на критериите за грамотност. Не е точно така. Има случаи, в които тъкмо езиковата практика показва на законодателя, че не е прав, и той коригира закона. Ще дам два примера:
- До 2002 г. вземам и взимам бяха дублети*. През 2002 г. взимам беше изключен и правилен остана само вариантът вземам**. Да не би хората да престанаха да казват и пишат взимам? Не, продължиха. През 2012 г. взимам възстанови статута си на дублет***.
- Според официалния правописен речник от 1983 г. думи като тенискорт и джазпевец трябваше да се пишат слято****. На практика не се получи. Масово се пишеха разделно в медиите. В следващия официален правописен речник, издаден през 2002 г. беше допуснато разделното писане на този тип думи*****. Именно под влияние на езиковата практика.
В заключение бих препоръчала да се пише вариант Омикрон/Омикрон вариант, щам Омикрон/Омикрон щам, Омикрон, които вече се наложиха в практиката – и неслучайно. За главната буква основание е употребата като собствено име; същото е основанието и за изключението от полуслятото писане. Изобщо, издигането в „ранг“ на едно съществително нарицателно име променя доста неща, както се вижда.
______________________________
* Правописен речник на съвременния български книжовен език. Второ фототипно изд. С., БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 163.
** Нов правописен речник на българския език. С., БАН, Хейзъл, 2002, с. 210.
*** Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 191.
**** Правописен речник…, с. 44., т. 4.
***** Нов правописен речник…, с. 45, т. 33.4, заб. 1.