От месец май 2024 г. имаме нови правила за оформяне на пряка реч. Или поне така излиза от постановеното в платформата БЕРОН, която, по думите на създателите ѝ, осигурява „свободен достъп до надеждна информация в интернет за българския книжовен език – за правопис, правоговор, пунктуация и граматика“.
Ето как би трябвало да изглежда един откъс от романа на Астрид Линдгрен „Емил от Льонеберя“, ако се ръководим от вижданията на кодификатора – без нов ред при пряката реч:
Емил прие работата спокойно. Потупа се по корема и рече: – Мога и сам да си бъда спестовна касичка и все едно дали петачето е в стомаха ми, или в касичката у дома. Защото и от нея нищо не може да се извади. Опитвах с кухненски нож, та знам.
Но майката на Емил не се предаде. Настояваше да се върне с Емил при доктора. – Нищо не казах онзи път, когато той изяде всички копчета за панталони – подсети тя таткото на Емил. – Но едно петаче по-трудно се смила и тази работа може да завърши зле, повярвай ми!
Прилагам и екранна снимка на валидните в случая правила:
А сега, след като вашите представи за оформяне на пряка реч са сринати със земята, следват пояснения и една история – историята на моя неуспешен опит да сръчкам (простете за разговорната дума) колегите от БЕРОН да поправят нещата.
Първо, спокойно, промяна в правилата в действителност няма. Има грешки, които явно са станали при дигитализирането на Официалния правописен речник – загубили са се новите редове в примерите към правилата, но всъщност никъде във формулировките на самите правила не се казва, че пряката реч започва на нов ред, така че грешките се оказват нормиращи.
Забелязах тези нередности отдавна и на 9 ноември 2024 г. в имейл до авторите на БЕРОН написах следното:
„Използвам случая, за да отбележа добронамерено, че в частта „Правилата за правопис и пунктуация“ на БЕРОН са останали досадни технически грешки, например непоследователна употреба на точка и запетая в края на редовете с примери (https://beron.mon.bg/rechnik/2964) или липса на нови редове при оформянето на пряката реч (https://beron.mon.bg/rechnik/3527). Мисля, че всичко трябва да се провери внимателно.“
Отговорът от 12 ноември 2024 г. гласеше:
„Благодарим Ви, че ни информирахте за забелязаните технически пропуски в частта „Правилата за правопис и пунктуация“ на БЕРОН, и Ви уверяваме, че те ще бъдат своевременно отстранени.“
След като получих имейла, проверявах от време на време страниците с грешките, но те така и не бяха коригирани. На 29 септември 2025 г. реших, че 10 месеца и половина са твърде много време (надхвърлящо съществено представата ми за „своевременно“), за да се влезе в системата и да се удари два пъти клавишът Enter, затова отново обезпокоих авторите на платформата:
„Имам много въпроси към Вас, но ще задам само един. Преди повече от 10 месеца Ви сигнализирах за конкретни грешки в теоретичната част на БЕРОН. Отговорихте ми, че ще бъдат своевременно отстранени. Все още не са. Каква е причината? Неразбираемо е.“
Ето и отговора от 1 октомври 2025 г.:
„Благодарим Ви за съпричастността и вниманието към платформата БЕРОН. В момента работим върху надграждането на платформата, като сме взели предвид и необходимостта от отстраняването на техническите грешки.“
Това е положението. Работим върху надграждането, ерго заети сме с нещо много важно и нямаме време да оправяме досадните си грешки. Дано ми простите, колеги, ако превратно тълкувам основния Ви аргумент да не си вършите работата – а в конкретния случай тя се състои в нещо съвсем дребно. Разбирам, че вероятно не всеки има права – а и не е редно – да прави промени в съдържанието на платформата, но не може да не съществува някаква процедура за бърза корекция на технически грешки.
Всъщност проблемът в случая не е толкова в грешките. Те са неизбежни във всяка човешка дейност. Проблемът дори не е толкова, че в продължение на шест месеца след старта на БЕРОН никой не ги е забелязал (допускам, че може и да са били забелязани, естествено), макар цял екип от специалисти да се е трудил по платформата. Проблемът е, че когато някой съвсем човешки и дискретно посочи на специалистите от БЕРОН какво са объркали, те смятат за недостойно да се занимават със собствените си пропуски. Е, какво толкова е станало, ще го оправим някога, хората нали си знаят как се оформя пряка реч…
Има и още по-голям проблем според мен – че кодификаторът, изглежда, не осъзнава отговорността си пред обществото. Как да спазваме правилата и да се стремим да бъдем изрядни, когато кодификаторът не е? Как да поправяме грешките си, когато той самият смята, че е под достойнството му да поправя своите?
Дълбоко в себе си съм убедена, че това какъв е един човек или една институция, си личи и в големите, и в малките, ежедневните дела, в къртовската работа. Каква е институцията зад БЕРОН и загрижена ли е тя за състоянието на съвременния български книжовен език в действителност, а не на думи?
Платформата БЕРОН е ни повече, ни по-малко, а нормата, законът за българския правопис, пунктуация и граматика. Недопустимо е в един закон да има пропуски, а още повече те да са забелязани и да не са отстранени веднага! Грешките на кодификатора на практика имат нормативна сила, а високомерието му вече става опасно.
За това обаче сме виновни и всички ние, които не изискваме от него, не го притискаме, не му задаваме въпроси, не го критикуваме публично. Дано и моят вопъл не остане глас в пустиня.
Колеги, оправете си грешките – ако не за друго, поне за честта на Вашия патрон д-р Петър Берон!
Критиката в цялата статия е насочена конкретно към специалистите от Секцията за съвременен български език на ИБЕ на БАН, които са автори на БЕРОН и са отговорни за поддържането на платформата.