Един въпрос, който получих наскоро в пощата на „Как се пише?“, ме накара дълбоко да се замисля над правилото за изписване на частицата не, когато с нея се образуват нови прилагателни имена. Правилото гласи, че тя се пише слято със следващата дума, когато думата е съществително, прилагателно име или наречие и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно значение. Всички веднага можем да се сетим за примери от типа на:
искрен – неискрен; надежден – ненадежден; културен – некултурен
Тук правилото си е изцяло валидно.
Но как да постъпим с неправителствен и неевропейски, образувани съответно от правителствен и европейски. Производните прилагателни не са противоположни по значение на изходните. Частицата не тук има функцията не да отрече, а да разграничи. Неевропейските държави просто са различни от европейските, намират се на други континенти. Неправителствените организации са независими от държавното управление, в частност от правителството (нищо че част от тях може и да му се противопоставят).
Най-естествено за мен е да изписваме и тези прилагателни като другите, без да отделяме не – било съвсем, било с дефис (малко тире). И преобладаващата писмена практика е точно такава.
За съществителните имена, образувани с не, има изключение, когато новата дума има различно, а не противоположно значение и логическото ударение пада върху не: не-арийци, не-човек. Аз не виждам голяма полза от задължителността на това особено изписване.
Според мен би било добре от правилото да отпадне условието за противоположното значение. Така или иначе, частицата не се пише слято в образуваните с нея нови прилагателни, съществителни и наречия (за наречията съм се натъквала на недотам и невинаги, за които може да се спори до каква степен са противоположни по значение на дотам и винаги).
Ако някой пък желае да изпише не-арийци, не-човек, не-правителствен, не-европейски, за да подчертае различната, а не противоположната нова същност или признак, нека да има тази свобода и да не бъде санкциониран.
Защото, колеги, правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.