Въпрос от Красимира Георгиева
В изречението Той подписа договор за ролята на Игор – верния помощник на Франкенщайн трябва ли верния да получи пълен член?
А как стои въпросът, ако изречението изглежда така: Игор – верният помощник на Франкенщайн – ще бъде новият герой във филма. Този път пълният член на мястото си ли е, или е излишен?
Моят отговор
Бих искала първо да представя мнението на Вл. Мурдаров по проблема. Анализирайки три примера, подобни на първия, той пише, че обикновено се разсъждава така: „… щом приложението се отнася към допълнението, то също трябва да бъде употребено с непълен член. […] В същото време се пропуска фактът, че приложението е част от едно цяло изречение… което не е изказано изцяло“*. В нашия пример реконструираното изречение би изглеждало така: Игор е верният помощник на Франкенщайн. Според Вл. Мурдаров в този тип конструкции думата трябва да бъде употребена с пълен член.
Ще си позволя да изразя несъгласие с това становище. Ето как разсъждавам аз в няколко пункта.
1. Конкретното изречение е Той подписа договор за ролята на Игор – верния(т) помощник на Франкенщайн. В синтактичен план верния(т) помощник на Франкенщайн е обособено приложение към несъгласувано определение. Не виждам никакъв смисъл обособената част да се превръща в пълноценно изречение (да се представя като нещо, каквото тя не е, или като нещо повече, отколкото всъщност е) и едва тогава да се прилага правилото за пълния/краткия член.
Давам си сметка, че обособените части тежнеят към простите изречения, но не са „дорасли“ да се превърнат в такива. Макар да се радват на известна интонационна и смислова самостоятелност, те нямат ранг на изречения.
2. В академичната граматика обособените приложения са представени в групи – съобразно тази част на изречението, която поясняват: подлог, пряко допълнение, непряко допълнение, несъгласувано определение и т.н. Даден е следният пример за обособено приложение към пряко допълнение: В зрели години Елин Пелин даде една ценна книга – сборника „Под манастирската лоза“**.
В нашия пример приложението се отнася към несъгласувано определение (на Игор), което, както и приложението към прякото допълнение, би трябвало да получи кратък член.
3. В спорни/проблемни случаи аз предпочитам да употребявам краткия член. Всъщност така правя услуга на пълния член, защото не го натрапвам там, където май не му е мястото.
Във втория пример, даден от Красимира – Игор – верният помощник на Франкенщайн – ще бъде новият герой във филма, е необходимо да се постави пълен член, защото приложението се отнася към подлога.
______________________________
* Вл. Мурдаров. 99 съвета за българската граматика. С., 2007, 40 – 41.
** Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., БАН, 1983, 231 – 232.