В българския език различните граматични форми на повечето думи се образуват, като се променя окончанието им, добавя се определителен член и др.под., например:
дума (ед.ч.) – думи (мн.ч.) – думите (мн.ч., членувана)
пиша (1 л. ед.ч. сег. вр.) – пишеш (2 л. ед.ч. сег. вр.)
Има обаче и такива случаи, при които граматичните форми представляват съвсем различни думи. Всеки ден ги употребяваме многократно, макар да не го забелязваме и да не знаем граматическия термин – суплетивизъм. Типичен пример за суплетивизъм са падежните форми на личните местоимения:
аз – мене – ми; той – него – му; тя – нея – ѝ
Много често употребяваме и думата човек, съответно нейната обикновена форма за мн.ч. хора и бройната форма души (това са книжовните форми). И тук се натъкваме на една доста сложна граматична ситуация:
1. Поначало бройните форми на съществителните имена от м.р., които означават лица (човек безспорно е такова съществително!), не се употребяват в книжовния език. Тоест правилно е да казваме двама читатели (обикновена форма за мн.ч.), а не двама читателя (бройна форма).
При думата човек обаче имаме изключение: правилно е да употребяваме специална, отделна форма – двама души, а не двама човеци.
2. Тази специална форма пък в ед.ч. е от женски род (душа). За ударението няма да говорим защо е променено, тъй като трябва да нагазим здраво в историческата граматика.
3. Формата за мн.ч. на човек – хора, представлява трета, съвсем различна по звуков състав дума.
4. Има още една обикновена форма за мн.ч. – човеци, която е дублетна на хора; правописният речник препоръчва да се употребява хора.
И така, имаме четири граматични форми на една дума, които де факто са три различни думи! (Езиковедите обикновено пишат, че граматичните форми на думите при суплетивизма се образуват от различни основи, за да смекчат удара. :)
Какво прави нещастното ни езиково съзнание при този тежък случай на суплетивизъм? Прави най-естественото нещо – опитва се да си облекчи живота, като пренебрегва бройната форма души и я замества с човека. Затова и все по-често чуваме трима човека, а не трима души; няколко човека, а не няколко души.
Смея да твърдя, че езиковата ситуация в момента вече налага преосмислянето на книжовните граматични форми на човек и въвеждането на (двама) човека като дублетна бройна форма, паралелно с (двама) души.