Въпрос от vilervale
Ето го най-после романа, ето го най-после автора! (предговор към „Разговор със Спиноза“, Гоце Смилевски, „Колибри“). Не би ли трябвало и на двете места да има пълен член? Защо?
Моят отговор
Както е добре известно, употребата на пълния член при имената от мъжки род зависи от тяхната синтактична роля. Най-общо, пълен член получават имената, които представляват подлог, определение към подлога или именна част от съставно именно сказуемо. За да бъде приложено успешно това правило, необходимо е синтактичната роля на съответната дума да е неоспорима.
В практиката обаче, макар и рядко, има изречения, в които е трудно да се определи дали името от м.р. е подлог или допълнение*. Преди време разсъждавах върху един случай, породен от неясната изреченска граница, а ето че се появи и друг, в който проблемът се дължи на синтактичната „непълноценност“ на изреченията. Разбира се, употребявам думата непълноценност условно, имайки предвид само това, че в тях липсва сказуемо – една от двете главни изреченски части.
Ето го най-после романа, ето го най-после автора! се състои от две еднотипни прости изречения. Според синтактичната класификация те са едносъставни именни, т.е. „безглаголни изречения, в които единствената главна част е изразена със съществително име“**. В академичната граматика са представени и този тип изречения, които включват частицата ето:
„Показателните изречения по съдържание и структура са свързани с целта на изказването – да се посочи наличието, съществуванието на предмет, явление, процес и др. […] Когато частиците ето, ей са еквиваленти на виж, това е, изреченията не дублират допълнението: Ето старата постница под скалата си (Ив. Вазов)… Ето и последния час на моя последен ден в София (П.К. Яворов). Показателните изречения с дублиране на допълнението се изграждат с частицата ето и кратката форма на личното местоимение за винителен падеж. Съществителното име е винаги членувано и се дублира от местоимението: Ето ги горите. Ето го брегът (Ив. Вазов). Те се доближават до двусъставните безглаголни изречения, но им липсва тяхната структурно-синтактична и семантична разчлененост в изразяването на предикативното отношение“***.
В този дълъг цитат прави впечатление разминаването между синтактичната роля на думата и нейното членуване. Ако в първите изречения не се дублира допълнението (а подлогът, както подразбирам аз), тогава защо името получава непълен член – последния (час)? Ако във втория тип изречения се дублира допълнението, защо името е с пълен член – брегът? Всъщност примерът е от Вазов и вероятно не е съобразен със съвременното правило.
Още един аргумент, че това не са подлози, а по-скоро допълнения, е местоименният им еквивалент – винителната, а не именителната форма: Ето и последния час – Ето и него; Ето го брега – Ето го него. И ако в първия пример все пак мога да допусна идеята за той – Ето и той (настъпи), във втория ми се струва немислимо.
Вече е ясно, предполагам, че според мен краткият член в Ето го най-после романа, ето го най-после автора! е за предпочитане. Много измъчен ми изглежда вариантът Ето го най-после романът, ето го най-после авторът! и дори компрометиращ правилото за пълния член.
П.П. Статията беше публикувана първоначално в Блога на Павлина и доста коментиращи дискутираха проблема. Както съм отбелязала под публикацията, самата идея да се приписва определена синтактична роля на думите (подлог, допълнение и т.н.) в едносъставните именни изречения търпи критика, защото те просто са „нестандартни“ и изразяват по особен начин предикативността – основния признак на изречението. Тоест прилагането на общото правило за пълния и краткия член в случая се оказва невъзможно и няма как да се каже кое е правилно и кое – грешно.
______________________________
* Досега съм се натъквала само на такива изречения, но не изключвам възможността да има и друг вид колебания.
** Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. С., 1983, с. 96.
*** Пак там, с. 99.