Разбирайте го в преносен смисъл – мисля, че вече е време обръщението госпожице да излезе от употреба поне в деловото общуване на български език.
Преди 25 години господине, госпожо и госпожице смениха предишните официални обръщения другарко и другарю, създавайки едно неудобство: трябва да знаем какво е семейното положение на жената, за да употребяваме съответната дума. Кажеш госпожо, но те репликират: „Все още съм госпожица“. Или пък обратното, обърнеш се с госпожице към много млада жена, а тя те осведомява: „Вече съм госпожа“.
И докато при непосредствения контакт все пак външният вид може да подскаже правилния вариант, при писмената кореспонденция това няма как да стане, ако никога не си виждал получателката на писмото. В деловото общуване изобщо – и писмено, и устно – разграничението госпожа/госпожица просто е ирелевантно. По съвсем естествен път (според моите наблюдения) формата госпожица отпада. Отпада и неудобството да се интересуваш от личния живот на жените, с които си в делови отношения.
Има и други ситуации, в които разграничението госпожа/госпожица е деликатно, например когато жената не е сключила брак, но има постоянен партньор; когато се е развела, но няма деца; когато е неомъжена, но вече е на по-солидна възраст.
Употребата на общата форма госпожа доста би ни улеснило и е в съзвучие със стремежа към равенство на половете и на територията на езика. Предполагам, че няма да мине много време, докато тя се наложи. Това, разбира се, не означава, че госпожице съвсем ще изчезне. Ако и след няколко години в трамвая или на улицата се обърнете така към някое хубаво момиче, не вярвам то да се разсърди. :)