По този начин се представи един слушател в ефира на Българското национално радио, преди да каже мнението си по обществено-политически проблем. Нека засега да оставим настрана въпроса дали ситуацията предполагаше да се представи с научното си звание.
Когато някой чуе Казвам се…, той очаква да последва името на събеседника му – личното и фамилното (Стефан Петров), само личното или само фамилното, с които човек се идентифицира още от самото си раждане. Научните и професионалните звания се придобиват доста по-късно в живота и не индивидуализират човека. Те не са собствени имена като личното и фамилното, затова и съчетанието Казвам се професор… е неприемливо в книжовната българска реч.
Ако се представяте със званието си, може да използвате други изрази, например:
Аз съм професор Петров.
Обажда се архитект Станчев.
На телефона е инженер Георгиев.
Приятно ми е да се запознаем, адвокат Маринов.
Препоръчително е научните и професионалните звания да се употребяват, когато общуването е по служебна линия или пък в официална обстановка и званието е от значение за другите участници в разговора.