От гледна точка на нормативната граматика не можем. Глаголът фалирам е непреходен според речниците, т.е. действието не може да премине от деятеля към друг обект, засягайки го пряко. В синтактичен план това означава, че ако сказуемото в едно изречение е фалирам, към него не може да има пряко допълнение.
Живият език обаче изобщо не е склонен да се съобразява с тези преходно-непреходни (нали схванахте закачката ;) правила. Понякога си мисля, че неговата главна цел и основно занимание е непрекъснато да демонстрира независимост от нормите.
Какво може да се прочете в новините например?
Не искам да фалирам „Еврофутбол“.
Електротехник се закани да фалира разпределителните дружества.
Нарочно фалират „Булгартабак“.
Фалират ТЕЦ „Република“, за да го подарят на Ковачки.
В тези изрази глаголът означава не първоначалното и традиционно ’изпадам във фалит, в несъстоятелност’, а ’действам така, че някой или нещо да изпадне във фалит, в несъстоятелност’. Новото значение на фалирам всъщност се развива на основата на употребата му като преходен глагол и е отразено в „Речник на новите думи и значения в българския език“ (С., 2001). Тази употреба пък може да е провокирана или поне улеснена от далеч неединичните случаи в нашата родна действителност, в които определени хора си харесват нещо и полагат определени усилия, щото то да стигне до определено състояние, за да могат по-лесно да го придобият. Но да не навлизам в политическо-финансовите дебри, те не са моя територия.
Още един глагол се развива подобно на фалирам. Със сигурност сте чували изрази от типа Вярвате ли в чудеса, или сами случвате живота си? или Нещата не се случват сами. Ние сами си ги случваме!, но може и да не са ви направили впечатление. Според мен зад новата употреба на глагола случва се – вече не като възвратен*, стои проактивната позиция на съвременния човек, който не мрънка и не чака нещо наготово в своя живот, а сам поема инициативата и прави всичко възможно то да стане. Разбира се, тази метаморфоза има и чисто езикови аспекти, но те надали представляват интерес за нефилолозите.
За да рамкирам публикацията, ще завърша с въпрос. А вие ще случите ли нещо днес, или ще очаквате то само да се случи?
______________________________
* В българския език има и преходен глагол случвам, но неговото значение е друго – ’неочаквано намирам или заварвам някого или нещо’.