Въпрос от Ваня К.
Как стои въпросът с множественото число на думата фламинго?
Моят отговор
Сложно и противоречиво, ако го разглеждаме в контекста на нормата и живата езикова практика.
Какво подсказва езиковото чувство
Аз бих употребила фламинга. Съпругът ми и дъщеря ми образуваха същата форма за мн.ч. независимо един от друг и от мен. Мисля, че това е естествената форма, защото се образува с масовото плурално* окончание -а за съществителните от ср.р., завършващи на -о (колело – колела, сако – сака, вино – вина), а фламинго, откъдето и да го погледнеш, е от ср.р. и завършва на -о.
Какво постановява нормата
Официалният правописен речник посочва фламинги като форма за мн.ч. Трудно ми е да обясня защо. Мога да го свържа само с това, че сред малобройните изключения при съществителните от ср.р., образуващи плурални форми с окончанието -и, са животно – животни, насекомо – насекоми, влечуго – влечуги, земноводно – земноводни. След като фламингото е животно, може би се подвежда под този знаменател, но от друга страна, защо трябва да се следва моделът на изключенията, когато се приобщават нови чужди думи към българския език? Естествено е езиковото съзнание да се насочи към някой от характерните модели за образуване на мн.ч.
Още един вариант за окончание
Формата за мн.ч. може да бъде и фламингота. Окончанието -та е едно от трите обичайни за образуване на плурални форми при съществителните от ср.р., заедно с -а и -ия (посещение – посещения, плаване – плавания). То обаче е характерно за думи, завършващи на -е (дере – дерета, теле – телета, краче – крачета), и за думи от чужд произход, окончаващи на -и, -у, -ю (жури – журита, кану – канута, интервю – интервюта).
Много се чудих защо се появява тази форма. Имам някои предположения:
а) окончанието -та е едно от трите най-продуктивни при съществителните от ср.р.;
б) характерно е за много думи, които са названия на животни (куче – кучета, прасе – прасета, агне – агнета, коте – котета, врабче – врабчета, пиле – пилета и др.);
в) характерно е за чужди думи.
Възможно е всички тези фактори, действайки в комбинация, да обезсилват факта, че фламинго завършва на -о, но не съм сигурна в това. Впрочем плуралната форма на лого също се колебае между лога и логота. Това означава, че втората причина надали е от съществено значение при фламинго.
Проблемът с еврото
Той е доста сериозен според мен и ще стане още по-сериозен, когато/ако тази валута стане основна в България. Може и да изживеем живота си, без да изречем фламинга или фламинги, но назоваването на парите е част от материалното ни ежедневие. Според нормата трябва да употребяваме една и съща форма за ед. и мн.ч. (1 евро, 35 евро), но законите на живия език са други и изискват съществителните имена да имат пълен комплект граматични форми – за ед. и мн.ч., нечленувани и членувани**. Затова и често може да се чуе или прочете две евра, няколко евра, много евра и т.н. Звучи неизискано, но ви уверявам, че е напълно естествено. Интересно ми е как ще се развият нещата и доколко българите ще се съобразяват с предписанията на нормата.
Преди доста време писах в една своя статия, че правописните правила в българския език ми приличат на многобройните знаци по нашите пътища. Някои от тях са забравени след завършили ремонти, други изглеждат неуместни, а някъде са сложени по три-четири знака, които трудно се възприемат от сетивата и ума. Резултатът е, че и шофьорите, и пишещите все по-малко се съобразяват с правилата, включително и с онези, които са разумни.
П.П. В Twitter един приятел, ме подсети, че е възможно и друго решение за мн.ч. на фламинго – същата форма както в ед.ч., подобно на кодифицираното евро. Това мнение се споделя и от други хора.
_____________________________
* За мн.ч.
** Разбира се, има и съществителни имена, които поради определени причини, свързани най-вече със значението им, нямат форми за ед.ч. или пък за мн.ч., а също така и членувани форми.