Много пъти са ме питали дали е правилно да се казва на 100 процента, и аз не съм давала категоричен отговор. Мисля, че преди да спорим дали дадена езикова единица (дума, израз, конструкция и др.) има място в книжовната реч, би било полезно да изясним защо тя възниква, какъв е механизмът на нейната поява и изпълнява ли по-добре функциите си от вече съществуващия аналог.
И така, защо вместо 100 процента доста често се употребява на 100 процента? Моето обяснение е свързано с т.нар. структурна функция на наставките, за която вече съм писала. В израза на сто процента има добавен предлог, а не наставка, но ви уверявам, че не съм се объркала и ако ме оставите да продължа (както казват адвокатите на почитаемите съдии в някои сериали), връзката скоро ще стане ясна.
Често наставките в думите изпълняват различни функции. Да разгледаме например думата разхладителен. Наставката -ителен служи за образуване на нова дума (от разхладя), но също така внася свое значение – предназначение на определяния обект (разхладителна напитка – напитка за разхлаждане), и категорично показва, че думата е прилагателно име като част на речта.
Ето на тази последна функция ще наблегнем, защото и в езика съдържанието винаги търси най-подходящата форма и когато липсва ясен показател към коя част на речта се числи дадена дума, носителите на езика са склонни да го добавят. Вероятно сте срещали финен вместо фин. Единствената разлика между двата варианта е наставката -ен, която не внася никакво допълнително значение в думата, а служи само като формален показател, че тя е прилагателно име.
В българския език има доста наречия, които са образувани с предлога на, например: навреме, наистина, насила, назаем, например, накрая, настрани, накуп, наляво, нагоре, наново, наготово, наясно.
Има и съчетания от предлога на и друга дума, които още не са се слели в едно цялостно наречие, например: на шега, на практика, на воля, на бегом, на глас, на гости, на север, на изток, на завет, на светло. Това са адвербиални изрази – изрази, които функционират като наречия.
Нашето съчетание (на) 100 процента е именно такъв адвербиален израз, който показва в каква степен се извършва действието:
Раздадох се (на) 100 процента.
(На) 100 процента съм сигурен, че моят отбор ще победи.
Функцията на предлога на в израза е структурна – да означи, да сигнализира, че това е адвербиален израз, а не просто съчетание от числително и съществително име. Разбира се, носителите на езика добавят на несъзнателно, следвайки утвърден вече модел за образуване на наречия и адвербиални изрази.
Лично за мен съчетанието на 100 процента все още е в сферата на разговорната реч и не бих препоръчала да се употребява в книжовната. Но от друга страна, нещо се губи, ако се изпусне на. Според мен приемливи в книжовната реч са следните варианти:
Раздадох се стопроцентово.
Стопроцентово съм сигурен, че моят отбор ще победи.