Идеята за тези непретенциозни размисли ми даде @ldtr, който в един коментар написа, че нашият народ е влюбен в израза „такава дума няма“ (с вариант „няма такава дума“). Разтърсих се (а такава дума има ли?) в Google и намерих доста думи/форми, които са заклеймени като несъществуващи. Ето само част от тях:
евра, фрустрира, входирано, финен, удава ми се, тризнаци, патриотарство, излезнах, професорка
За евра, удава ми се и финен съм писала в блога си, втората дори е съвсем нормална, правилна, книжовна дума и това, че някой не я употребява или не я харесва, не означава автоматично, че тя не съществува. Квалификацията „такава дума няма“ точно в този случай за мен означава поне три неща: първо, че лепиш етикети, без дори да се замислиш, камо ли да си помръднеш пръста да потърсиш информация преди това; второ, че се смяташ за компетентен в област, в която явно не си, и вероятността да разбираш от футбол и политика, също е значителна; трето – и може би най-важно – отричаш езиковия избор на събеседника си, който има пълното право да предпочете един от дублетите (отдава ми се/удава ми се), спазвайки книжовните норми.
Ако нещо ме безпокои истински, то е, че голяма част от българите имат твърде тясно схващане за езика и за думите в частност. Езикът има не само книжовно измерение, той има и разговорен план, и диалектни разновидности, има различни стилове и е истинско щастие, че ни предоставя толкова възможности да избираме между различни изразни средства, тъй щото да говорим/пишем адекватно в конкретната езикова ситуация.
Думата входирам на мен лично никак не ми е приятна, от нея лъха на канцелария. Проф. Владко Мурдаров дори заяви, че е уродливо образувание и противоречи на всички закони на българския език (не бих казала, че съм съгласна с него). Но когато една служителка в нашата данъчна служба попита колежката си дали е входирала еди-кой си документ, и въпросната колежка потвърди, аз си дадох сметка, че всъщност думата върши добра работа в деловодството, защото е кратка и май няма синоним, който да не означава и нещо друго. Алтернативата е „Заведе ли еди-кой си документ с входящ номер?“.
Щом една дума се употребява, и то от доста хора, значи от нея има нужда, в нея има нещо, което липсва в посестримите ѝ. Не отричайте думите, които не знаете или не харесвате, или не употребявате по някаква причина. Не отричайте и не ограничавайте правото на езиков избор на събеседника си. Ако в езиковия си избор не се чувстваме (поне в някаква степен) свободни и непрекъснато се питаме как ще реагират читателите или слушателите на нашите думи, ще можем ли истински да изразим мислите си?