Да започнем от словосъчетанието в заглавието, което може да не сте чували – на мен също ми беше непознато доскоро. То идва от френския език и означава почти същото като черешката на тортата и върха на сладоледа, но в случая ми се стори по-подходящо. Ясно е защо – ще си говорим за два десерта и една супа, чиито названия представляват сложни думи с първа част крем.
Вероятно вече ви е направило впечатление, че се пишат по различен начин, макар да имат еднаква структура. Каква е причината? До болка познатата – правилата за слято, полуслято и разделно писане, които няма да се уморя да критикувам. И така, крем-карамел се пише полуслято, защото се състои от две съществителни имена, второто от които е подчинено смислово на първото и го пояснява: кремът е с карамел. При кремпита и кремсупа първата част пояснява втората: питата е с крем, а супата се доближава до крема по консистенция. Ето защо тези думи може да се пишат или слято, или разделно (крем пита, крем супа), тъй като двете им части са от чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи в българския език.
Ако се чувствате объркани (кой ли не се чувства така, нежели реши да се задълбочи в слятото, полуслятото и разделното писане), недейте, защото и самият кодификатор невинаги е бил наясно с тези смислови отношения. Ето какво намираме в официалните правописни речници:
- Правописен речник на съвременния български книжовен език1. Фигурира единствено кремсупа, а липсата на варианта крем супа е обяснима, защото според тогавашните правила не се допускаше разделното писане на сложни думи от този тип.
- Нов правописен речник на българския език2. Включени са и трите думи (в приложение), но са дадени само с разделно писане: крем карамел, крем пита, крем супа.
- Официален правописен речник на българския език3. Включена е само думата кремсупа/крем супа.
- БЕРОН. Думата кремсупа може да се пише и слято, и разделно, а крем-карамел е с полуслято писане.
Признавам, че в последния вид на думите правописът е съобразен с действащите правила за слято, полуслято и разделно писане. Тези правила обаче не са съобразени с основната функция на правописа – да унифицира писмената практика. Както вече видяхме, и самият кодификатор се е лутал поне в правописа на крем-карамел. Съмнявам се, че има разумен човек, който е склонен да губи време в изследване на смисловите отношения между съставните части на сложните думи (крем ли е подчинената, поясняващата част, или карамел?) или поне да проверява всяка съмнителна лексема в речника, в резултат на което всички ние да пишем крем-карамел, но кремсупа/крем супа и кремпита/крем пита.
Накрая ще призова колегите от Института за български език – без илюзията, че ще предприемат нещо – отново да помислят за смяна на правописната концепция в тази част.
–––––––––––––––
1 София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 384.
2 София: Хейзъл, 2002, с. 1068.
3 София: Просвета, 2012, с. 342.