Налага се пак да пиша за казуса, тъй като се оказа, че съм допуснала грешка.
В статията си от 2017 г., препубликувана в „Как се пише?“, съм обяснила защо е правилен вариантът Марин Льо Пен. Обосновала съм се с т. 32.1 в раздела „Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език“ в актуалния Официален правописен речник на българския език (2012 г.), където са посочени общо четири правила за употреба на главни и малки букви при предаването на чужди собствени имена (т. 32.1, 32.2, 32.3, 32.4, с. 35 – 36).
Пропуснала съм обаче т. 41.14 на с. 45, в раздела „Употреба на главни и малки букви“, според която с малка буква се пишат членни форми и служебни думи в собствени имена от чужди езици, когато не са първа съставка на собствено име. Тоест по същество няма промяна в правилата в сравнение с предишния официален речник – Нов правописен речник на българския език (2002 г.), и е редно да се пише Марин льо Пен (Marine Le Pen), тъй като Le е определителен член.
Съжалявам, че вероятно съм подвела доста хора, и моля да бъда извинена.
Същевременно ще се възползвам от случая, за да изразя личното си мнение за мястото на правилото в т. 41.14. Би било добре то да е при останалите четири правила за употребата на главни и малки букви при предаването на чужди собствени имена. Тогава ще е трудно да се пропусне и вероятността някой да се подведе ще бъде сведена до нула.
(В блога ми може да видите и публикацията от 2017 г., под която са коментарът на доц. Руска Станчева и моят отговор.)