В унисон с публикациите на Светла Енчева и Иван Стамболов в техните блогове относно законопроекта за българския език, внесен в парламента от Любен Корнезов*, да разгледаме една типична грешка, която се допуска при членуването на съществителните имена от мъжки род.
Доста хора са запаметили правилото по следния начин: с пълен член се членува подлогът в изречението; щом като думата не е подлог, тя се пише с кратък член. Не е точно така обаче. Пълен член получава не само подлогът в изречението, но и именната част на съставното именно сказуемо.
Какво представлява това сказуемо? То се състои от глагол с абстрактно или избледняло лексикално значение и именна част (съществително, прилагателно или разширена именна конструкция). Типични глаголи, с които се образува такова сказуемо, са: съм, бивам, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (’превръщам се в някакъв’). Например в изречението Бирата изглеждаше студена и наистина се оказа такава имаме две съставни именни сказуеми: изглеждаше студена и се оказа такава.
Ето и грешките в законопроекта (по-точно в мотивите към него):
Езикът е основния (правилно: основният) градивен елемент на нацията.
Това не е първия (правилно: първият) опит за регламентиране (тук е редно да се добави на) въпроса с българския език на законодателно ниво.
Още два примера с други глаголи, образуващи съставно именно сказуемо и налагащи употреба на пълен член:
Възможно е Тунис да стане първият истински реформатор в арабския свят.
Този цвят ми изглеждаше най-красивият на света.
П.П. Написах тази публикация доста набързо. След като прочетох по-внимателно законопроекта, открих още три грешки при членуването.
______________________________
* Статията е написана на 05.08.2011 г.