Напред към съдържанието

Как се пише?® с Павлина Върбанова

  • Начало
  • За сайта
  • Как се пише
    • Граматика
    • Дублети
    • Правоговор
    • Правопис
    • Препинателни знаци
    • Уместна употреба на думите
    • Чужди думи
  • И още…
    • 10 х 10 важни правила
    • Езикови казуси
    • Публична реч
    • Списъци
Подкрепете сайта

При закрити врата

В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. (pluralia tantum). По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч.

Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието -а е преминала към имената от ж.р. Все пак в някои словосъчетания се е съхранила старата морфологична характеристика, което обяснява и формата за мн.ч. на причастието в закрити врата.

В Българския национален корпус открих доста подобни примери (434 резултата): градски врата, пътни врата, входни врата, черковни врата, райски врата и др. Сред тях бяха и известните от Ботевата поезия чужди врата (Хлапак дванайсетгодишен, / овчар го даде майка му, / по чужди врата да ходи…), проходът Траянови врата и дунавският пролом Железни врата.

Аналогични са словосъчетанията с друга дума в българския език – уста: отворени уста, големи уста, широки уста, пълни уста. Съществителното уста също е било от ср.р. мн.ч. в старобългарския език и е извървяло граматическия път на врата – до ж.р. ед.ч. Мисля, че думата уста по-здраво се държи за старата си морфологична характеристика в сравнение с врата, но разбира се, не мога да приведа категорични данни в подкрепа на твърдението си.

В съвременната езикова практика широка употреба има вариантът при закрити врати, в който съгласуването е естествено за носителите на българския език и който със сигурност ще надделее в конкуренцията с при закрити врата.

Споделяне

Публикувано на 06.10.202119.06.2023

Категория: Езикови казуси

Етикети: pluralia tantum, закрити врата, открити врата, съгласуване

Приемаме дарения

Сайтът е създаден с некомерсиална цел. Помогнете ни да го поддържаме и обогатяваме.

Дарете тук

Къде да търсим

Как да търся в сайта?

Как се пише? Основни правила за езикова грамотност

Категории

  • Граматика
    • Падежни форми
    • Род на същ. имена
    • Форми за мн.ч.
    • Членуване
  • Дублети
  • Правоговор
  • Правопис
    • А или Ъ
    • Главни/малки букви
    • Двойни съгласни (нн, тт, дд)
    • Е или И
    • И или Й
    • О или У
    • Слято, полуслято и разделно писане
    • Съкращения
    • Я или Е (голям/големи)
  • Препинателни знаци
    • Запетая
    • Кавички
    • Тире
    • Точка
  • Уместна употреба на думите
  • Чужди думи
  • Начало
  • За сайта
  • Контакти
  • Задайте въпрос
  • Приятели

Основни категории

  • Граматика
  • Дублети
  • Правоговор
  • Правопис
  • Препинателни знаци
  • Уместна употреба на думите
  • Чужди думи

Следете ни отблизо!

На страницата ни във Facebook разговаряме за езика изобщо, не само за правилата.

Криейтив Комънс договор Лиценз: Creative Commons
Правила за споделяне

Сайтът се задвижва от WordPress.
Темата е разработена от Гонзо и използва икони от FontAwesome