Както често се случва при мен, един читателски въпрос насочи вниманието ми към тази колоритна дума, зад която се крие не особено приятно съдържание: как трябва да се напише – шуро-баджанашки или шуробаджанашки? В правописния речник това прилагателно име липсва, но е включено съществителното шуробаджанащина.
Малко ме учуди слятото писане на думата, защото според мен е в разрез със следното правило: сложни съществителни, които се състоят от равноправни в смислово отношение основи, се пишат полуслято. Примери: внос-износ, лозаро-винарство, марксизъм-ленинизъм. В шуробаджанащина основите шурей и баджанак са именно в такова равноправно смислово отношение, нито една от тях не пояснява другата.
Предполагам, че колегите – автори на речника, са сметнали, че думата е непрозрачна, т.е. българите вече не осъзнават ясно нейната структура, особено значението на шурей, а и самата дума в голяма степен е преосмислена. Тя покрива всички роднинско-приятелски връзки, които стоят в основата на една уродлива практика в обществените ни отношения. Резултатите от тази и други подобни ней практики са ясно видими от доста време.
Но проблемът беше как да пишем едно прилагателно име. При положение че е нормирано слятото писане на шуробаджанащина, аз бих писала слято и шуробаджанашки. Дали тези думи някога ще бъдат изтласкани в архаичната лексика?