Съществителните имена в българския език имат една граматична характеристика, която се нарича род и е доста устойчива. Един от малкото примери за промяна на рода е думата вечер, която е била от мъжки род в старобългарския език, а сега е от женски. Запазил се е поздравът „Добър вечер!“, в който прилагателното име показва стария род на съществителното.
Разбира се, има и думи, чийто род се колебае, но те са ограничен брой, например аташе (среден/мъжки), прах (женски/мъжки). По мои наблюдения, в тази група би трябвало да се включи и папрат, чието граматично поведение е доста нерешително, но все пак преобладават употребите в женски род. Това доскоро беше и нормативно установеният род на съществителното. В новия правописен речник обаче граматичните форми недвусмислено сочат, че трябва да третираме думата като „мъжка“: папрат; папрати, (два и т.н.) папрата.
П.П. Статията е публикувана първоначално на 27.03.2013 г., няколко месеца след издаването на Официален правописен речник на българския език. С., БАН, 2012 г. За актуалното състояние вижте тази статия.