Неведнъж са ми задавали този въпрос и аз, общо взето, съм отговаряла по следния начин: „Защото няма основание“. Този отговор често е стъписващ, макар че в повечето случаи е съвсем логичен.
Нека да обясня накратко защо. В българския език има правила и за поставяне, и за непоставяне на запетая, но правилата за непоставяне обикновено са изключения от някакво общо правило. Например има правило, че простите изречения в състава на сложното се отделят със запетая, когато са свързани със съюз:
Брат ми се прибира вкъщи, когато най-малко го очакваш.
Ако обаче пред съюза има уточняваща дума, запетая не се поставя:
Брат ми се прибира вкъщи точно когато най-малко го очакваш.
Ето, за втория пример съвсем основателно може да се попита защо не трябва да се постави запетая (в случай че питащият е позабравил пунктуационните правила).
Ако обаче по професия сте учител, редактор, преводач и някой упорства, че еди-къде си трябва да има запетая (а със сигурност не трябва), спокойно може да го помолите да посочи въз основа на кое правило е нужно да се постави този препинателен знак. Тоест тежестта на доказване, както в правото, пада върху него – не се мъчете вие да го убеждавате, че запетая на това място не се пише. И да, може да го насочите към този кратък текст.