Дълго време се каних да напиша статия с това заглавие (обикновено първо ми хрумва заглавието и после пиша текста), но докато се наканя, новият правописен речник излезе от печат и отчасти обезсмисли намерението ми. Все пак обаче си заслужава да обясня какво се случи с домошаря, защото то показва, че правописът не е застинал във времето и е възможно да се промени под натиска на масовата практика.
Според официалните правописни речници от 1983 и 2002 г. трябваше да пишем домашар, макар броят на българите, които пишеха и изговаряха думата по този начин, да беше крайно ограничен. Може би ще се запитате: защо пък домашар? Не съм съвсем сигурна как е образувана тази малко странна дума, но вероятно е от наречието дома + -ар, а съгласната ш е добавена, за да се запази крайната гласна на наречието – сравнете с вчера + шен и някога + шен например.
От словообразувателна и морфологична гледна точка е основателно наистина думата да е тъкмо домашар. Обаче българският народ я е преосмислил като сложна дума: дом + о + шар, т.е. някой, който шари у дома. Има немалко думи, образувани по този модел: вълкодав, домосед, стъклопис, водопад, животновъд и др.
В последния правописен речник (2012 г.) фигурира и домошар, така че вече не сте в грешка. Ако пък случайно сте знаели, че е правилно само домашар, имайте предвид, че двете форми са дублетни.