Всеки образован човек се е сблъсквал с това интересно езиково явление, но все пак не е излишно да припомня какво представляват дублетите. Обикновено те се определят като изговорни и писмени варианти на една и съща дума, които са приети за книжовни, например обеца и обица, знам и зная, психологичен и психологически. Често дублетите стоят в основата на спорове (и между филолози, и между неспециалисти), което съвсем не е случайно. Самото им наличие е показател за някаква неустановеност и несигурност в езиковата система, но същевременно чудесно илюстрира това, че езикът се развива чрез вариране*. Той ни предоставя прекрасна възможност да избираме между различни варианти, за да бъдем адекватни на речевата ситуация.
Ето и конкретния повод за тази статия.
Въпрос от Светла Енчева
Преди малко влязох в спор – заинтересован и заинтересуван дублетни форми ли са? Интуицията ми шепне, че са думи с различни значения – човек е заинтересован, ако има интерес от нещо, и заинтересуван, ако нещо му е станало интересно. В този смисъл не ми звучи правилно да се каже заинтересувана страна – струва ми се, че трябва да се пише заинтересована страна. Но преди малко ме контрираха, че в речници тези думи са дадени като дублетни, и като отворих първия попаднал речник в интернет, така и се оказа. Моята езикова интуиция ли греши, или речниците не са съвсем прецизни и/или става дума за тенденция в развитието на езика, която още не е отразена в речниците?
Моят отговор
Преди няколко години интуицията ми шепнеше същото, което шепне днес на Светла. Дори настойчиво ми говореше, че между заинтересуван и заинтересован има семантична разлика. Останах учудена, когато отворих речника и прочетох, че всяка от думите се употребява с две значения: „1. Който изразява интерес към нещо… 2. Който очаква някаква полза, изгода от нещо или някого“**. Това означава, че двете думи са дублети.
В един по-стар, но също авторитетен речник думите заинтересован и заинтересованост обаче се свързват с проявен интерес към нещо заради материални и други облаги, а глаголът заинтересувам означава „възбуждам любопитството или интереса на някого, привличам вниманието на някого към нещо; заинтригувам“. Все пак рязка разграничителна линия и тук липсва, защото заинтересуваност по значение е приравнена на заинтересованост, а заинтересовам е определена като остаряла дума, чието значение е идентично на заинтересувам***.
Дотук беше заплетено, а сега се надявам да започнe да се прояснява. Най-вероятно думата заинтересован е навлязла в българския език от руския, за който е характерeн суфиксът -ова-****, значението ѝ е било ’който би имал полза, изгода’. Мога да предположа, че тя е била необходима като термин в съдопроизводството например (заинтересована страна).
Макар заинтересован да се употребява като прилагателно име, всъщност представлява минало страдателно причастие и „поведението“ му се оказва зависимо от онова, което става в глаголната система. А там наставката -ова- (бинтовам, облицовам) е недолюбвана. Съществителните и прилагателните имена си харесват -ува-, защото е характерна за съвременния български език*****, и предпочитат да се съчетават с нея, за да образуват глаголи (глад > гладувам; интерес > интересувам; хитър > хитрувам).
Именно с това тежнение към глаголи с наставка -ува- може да се обясни паралелната употреба на заинтересован и заинтересуван, без да се прави семантично разграничение. Според мен улесняващо е било обстоятелството, че двете значения са близки и дори понякога е спорно дали интересът е безкористен, или напротив, свързан е с очаквана облага.
За сравнение нека да видим какви са отношенията между образован и образуван например. Двете думи имат съвсем различни значения и не се смесват (поне в преобладаващия брой случаи). За това несъмнено роля е изиграла широката употреба на образование, от една страна, и образувам, от друга, с които се асоциират съответно образован и образуван.
Думите заинтересован и заинтересуван се използват сравнително рядко, а сродните им заинтересованост/заинтересуваност и заинтересовам/заинтересувам – дори още по-рядко, което също съдейства за тяхната лабилност. Нормата допуска паралелната им употреба и с двете значения, посочени по-горе, затова всеки може да направи своя избор свободно и съобразно езиковите си предпочитания.
______________________________
* И. Харалампиев. Развойни процеси в съвременния български език. В. Търново, 2009, 53–56.
** Речник на българския език. Т. 5. С.: БАН, 1987, с. 332.
*** Речник на съвременния български книжовен език. Гл. редактор Ст. Романски. Т. 1. С.: БАН, 1955, с. 382.
**** 101 въпроса за дублетите в българския език. Съст. Е. Георгиева, П. Баракова. С., 1990, с. 99, 105.
***** Всъщност праобразът на наставката -ува- в старобългарския език е именно -ова-. Вж. И. Харалампиев. По историята на българския глагол (Възникване на а-спрежение). – В: По вековните пътеки на българския език. Избрани приноси. В. Търново, 2006.