Това са формите за мн.ч. на две различни думи, които се употребяват съобразно значението, вложено в тях. В ед.ч. и двете думи имат една и съща форма – бодил. Те са непълни омоними.
- Думата бодил, мн.ч. бодли, най-често се употребява със значение ’остър израстък по стъблото на растение или по кожата на животно’:
Както се казва, няма роза без бодли – всяко хубаво нещо има някакъв недостатък.
Бодлите на таралежа всъщност са видоизменени косми. - Думата бодил, мн.ч. бодили, назовава различни видове трънливи растения.
Между зейналите пукнатини в чернозема заплашително размахват стъблата си непроходими бодили и треволяци.
Мястото беше стръмно, скали стърчаха между тревата, навсякъде виреха глави тръни и магарешки бодили. („Глог“)
Забележка: В първия източник, посочен по-долу, първата дума е представена като pluralia tantum (с форма само за мн.ч.).