Правилно е да се пише гьобек, мн.ч. гьобеци. Думата е заета от турски – göbek ’пъп’.

Преди години в една турска сладкарница опитах много вкусен сладкиш – кадън гьобек.
И той играеше ма, сестро, и той… Хем пее мари, хем свири, хем стане и гьобеци хвърля… („Не е тъй мари, Парашкево“, Чудомир)