В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това относително местоимение – в зависимост от синтактичната му позиция. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.
- Когато изпълнява ролята на подлог в изречението, се използва формата който. В тези случаи думата може да се замени с той.
Който не работи, не трябва да яде.
(Той не работи.)
Лина трябваше да се срещне с пратеника, който щеше да я посвети в тайната.
(Той щеше да я посвети в тайната.) - Когато изпълнява ролята на пряко или непряко допълнение, се използва формата когото. В тези случаи думата може да се замени с него или го.
Извикай на помощ когото можеш да намериш.
(можеш да го намериш)
Брат ми е най-добрият човек, когото познавам.
(познавам го)
Няма човек в селото, на когото Димо не се е похвалил с придобивката си.
(на него Димо не се е похвалил с придобивката си)
► Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата когото.
Може ли да обичаш някого, от когото се страхуваш?
Британската полиция арестува мъж, за когото се смята, че е ключова фигура в компанията на Рупърт Мърдок. - Възможно е вместо съчетанието на когото да се употреби дателната форма комуто, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
Живял някога един млад пастир, комуто много се искало да се ожени. - Формите когото и комуто се използват само когато означават лица. За нелица (неодушевени предмети) се употребява само основната форма – който, независимо от синтактичната роля на местоимението.
Тази есен шалът е аксесоарът, който не трябва да пренебрегвате.
Приятелката ми е разочарована от рождения ден, на който е присъствала вчера.