Кога се употребява който и кога – когото?

В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това относително местоимение – в зависимост от синтактичната му позиция. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.

  1. Когато изпълнява ролята на подлог в изречението, се използва формата който. В тези случаи думата може да се замени с той.
     
    Който не работи, не трябва да яде.
    (Той не работи.)
    Лина трябваше да се срещне с пратеника, който щеше да я посвети в тайната.
    (Той щеше да я посвети в тайната.)

  2. Когато изпълнява ролята на пряко или непряко допълнение, се използва формата когото. В тези случаи думата може да се замени с него или го.
     
    Извикай на помощ когото можеш да намериш.
    (можеш да го намериш)
    Брат ми е най-добрият човек, когото познавам.
    (познавам го)
    Няма човек в селото, на когото Димо не се е похвалил с придобивката си.

    (на него Димо не се е похвалил с придобивката си)
     
    ► Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата когото.
     
    Може ли да обичаш някого, от когото се страхуваш?
    Британската полиция арестува мъж, за когото се смята, че е ключова фигура в компанията на Рупърт Мърдок.

  3. Възможно е вместо съчетанието на когото да се употреби дателната форма комуто, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
     
    Живял някога един млад пастир, комуто много се искало да се ожени.

  4. Формите когото и комуто се използват само когато означават лица. За нелица (неодушевени предмети) се употребява само основната форма – който, независимо от синтактичната роля на местоимението.
     
    Тази есен шалът е аксесоарът, който не трябва да пренебрегвате.
    Приятелката ми е разочарована от рождения ден, на който е присъствала вчера.