- Когато представлява наречие със значение ’мислено, без да се издава глас’ или ’в ума, в съзнанието’, се пише слято – наум.
Броих наум до десет, преди да отговоря на нападката, но пак не можах да се успокоя.
Подсмихна се и тръгна бързо към реката – явно имаше нещо наум. - Когато представлява съчетание от предлог и съществително име, се пише разделно – на ум.
Беше дошъл да учи селяните на ум и разум.
Отъждествяването на ум и сърце се среща в доста текстове на Светото писание.
Забележка: В източниците е фиксирано само изписването на наречието и съществителното наум.