- Когато представлява наречие със значение ’мислено, без да се издава глас’, се пише слято – наум.
Броих наум до десет, преди да отговоря на нападката, но пак не можах да се успокоя.
Каза си нещо наум, а после се усмихна невинно и насочи разговора в друга посока. - Когато представлява съчетание от предлог и съществително име, се пише разделно – на ум.
Беше дошъл да учи селяните на ум и разум.
Отъждествяването на ум и сърце се среща в доста текстове на Светото писание.
Забележка: В източниците е фиксирано само изписването на наречието наум.