- Когато представлява предлог за означаване на най-високата точка, където се намира или извършва нещо, или че нещо става точно в определен ден (обикновено празник или бележита дата), се пише слято – навръх.
Един ден монахът напуснал своето обиталище и се изкачил навръх планината.
Докато повечето хора празнуват, на други им се налага да работят навръх Коледа. - Когато представлява съчетание от предлог и съществително име, се пише разделно – на връх.
Язовир „Бели Искър“ се намира в подножието на връх Мусала.
Освен че е име на български град, Враца е название на планина между Македония и Албания, както и на връх и рид до македонския град Гостивар.
Забележка: В източниците е фиксирано само изписването на предлога навръх.