- Когато местоимението се отнася за един човек или предмет, се пише никой. Това е форма за единствено число.
Навън е натрупал толкова сняг, че никой наникъде не може да помръдне.
Никой аргумент не може да стигне до твоя мозък – толкова здраво си се вкопчил в безумната си идея!
Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и анфас.
Не, аз не мога да съм като вас!
(Б. Главеев, „Черната овца“) - Когато местоимението се отнася за двама или повече души или предмети, се пише никои. Това е форма за множествено число.
Дадени са n точки в равнината, като никои три от тях не лежат на една права.
Според мен не бива да се отричаме от никои българи, включително и от живеещите в Македония.
