Правилно е да се пише прегръдка, мн.ч. прегръдки. Тази дума има представка пре-, корен -гръд- и наставка -ка, които се пишат по един и същи начин, независимо от изговора им.
„Студено ли ти е?“ – попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла… И какви
презморски птици в мен запяха!
(Б. Димитрова, „На открито“)
Посрещнаха ни радушно – с усмивки и прегръдки.