Правилно е да се пише преки, независимо дали е форма на прилагателното име пряк за мн.ч., или е употребено като съществително име: една пряка – две преки.
Преките резултати от тези избори вероятно ще се почувстват след около две години.
След урока по китара Катя винаги се прибираше пеш до дома си, който беше на няколко преки разстояние.
Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия:
1) я се намира в сричка под ударение;
2) сричката след я съдържа една от гласните а, о, у, ъ или я е в последната сричка на думата;
3) след я не следва никоя от съгласните ж, ч, ш, й.
В преки не е изпълнено второто условие – сричката след променливото я не съдържа никоя от гласните а, о, у или ъ.
Във формите за ед.ч. се пише я, защото са изпълнени и трите условия: пряк (но прекият, прекия!), пряка, пряко.
Когато ти удържат данък от заплатата например – това е пряк данък.
Според автора любовта е най-прекият път към щастието.
Пряката реч в текстовете на английски се огражда в кавички.
Слизате една спирка след зала „Фестивална“, връщате се малко назад и завивате по първата пряка вляво.