Това наречие се пише слято – презглава, понеже представлява съчетание от предлог и съществително, в което ударението пада върху предлога.
Завита презглава с жълтия юрган, Рейчъл дълбоко спеше.
Артьом изтича две крачки и падна, като се преобърна тежко презглава.
Захвърлили щитовете, легионерите бягаха презглава из урви и пущинаци.