Това наречие се пише слято – презглава, понеже представлява съчетание от предлог и съществително, в което ударението пада върху предлога.
Завита презглава с жълтия юрган, Рейчъл дълбоко спеше. (С. Кинг, „Гробище за домашни любимци“)
Артьом изтича две крачки и падна, като се преобърна тежко презглава. (Д. Глуховски, „Метро 2033“)
Захвърлили щитовете, легионерите бягаха презглава из урви и пущинаци. (П. Бобев, „Гладиаторът“)