- Когато представлява наречие със значение ’в ранна утрин’, ’в началото на някакъв период от време’, ’преди определеното или обичайното време’, се пише с едно н – рано.
Подготовката на почвата за сеитбата на грах се извършва рано наесен.
Все още е рано да се говори за грипна епидемия.
- Когато представлява прилагателно име в ср.р. ед.ч., се пише с двойно н – ранно. За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен (рàнен) и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н – ранният, ранния, ранна (ж.р.), ранни (мн.ч.).
Първите контакти между прабългари и франки датират още от Ранното средновековие.
Цветята миришат най-силно в ранна утрин и привечер.
Именникът на българските канове (ханове) е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели.