Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч – серпантина/серпентина, мн.ч. серпантини/серпентини. Думата е заета от френски (serpentine), но има латински корени (serpens, -entis ’змия’).
Таксито свърна на север, по дълга серпантина/серпентина с тучна растителност от двете страни.
Бойлерите със серпантини/серпентини са създадени, за да може водата да се затопля от два външни източника на енергия.