- Правилно е да се пише с двойно н – странно.
В Северно Мексико съществува странно място – там двигателите на колите заглъхват, не работят телевизорите.
Шляех се насам-натам из София и изведнъж очите ми се спряха на нещо странно.
- За думата е в сила следното правило: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -нен (странен) и в останалите форми гласната е изпада от наставката -ен, в тях се пише двойно н – странният, странния, странна, странно, странни.
Селянинът бил впечатлен от странния вид на предмета, който впоследствие се оказал рядък метеорит.
Едва сега Баратинска усети странната миризма, която се носеше във входа. (А. Воронин, „Оръжие за Слепия“)
- Думата странно се пише с двойно н и когато представлява наречие.
Сандо изглеждаше странно в новото си облекло. (А. Сониксен, „Изповедта на един македонски четник“)
Защо ме гледаш така странно?