Правилно е да се пише валмо, мн.ч. валма. Старецът издуха валмо син пушек. Очите му бяха сиви и алчни, зъбите му – жълти, раздвоената му брада – валма от сняг и сребро. От време на време ги скриваха валмата мъгла, които се стелеха сред гората и преминаваха между дърветата безмълвно като привидения.
