Правилно е да се пише дюшеме, мн.ч. дюшемета. Думата е заета от персийски чрез турски – döşeme. Ако живакът се е наврял в цепнатини, например на дюшеме или паркет, не е лесно да се почисти. В къщата са запазени дървените тавани, дъбовите дюшемета и джамалът (зиданата печка).
