Правилно е да се пише гевгир, мн.ч. гевгири. Думата е заета от турски – kevgir. Изписването ѝ на български е различно от оригиналното звучене. Сварените зеленчуци се претриват през гевгир и се връщат във водата, в която са сварени. Националната здравноосигурителна каса е като гевгир – средствата изтичат отвсякъде.