Когато представлява самостоятелно употребено наречие, се пише слято – надълго. Никак не обичам да говоря надълго и нашироко за себе си. Иззад далечните хребети ослепително плисна изплавалото слънце и подгони надълго по планините сини сенки. (А. С. Серафимович, „Железният поток“) Филето се разрязва надълго по средата. Град Вупертал е разположен надълго по течението на […]
Как се пише?® с Павлина Върбанова
