Това наречие се пише слято – презглава, понеже представлява съчетание от предлог и съществително, в което ударението пада върху предлога. Завита презглава с жълтия юрган, Рейчъл дълбоко спеше. (С. Кинг, „Гробище за домашни любимци“) Артьом изтича две крачки и падна, като се преобърна тежко презглава. (Д. Глуховски, „Метро 2033“) Захвърлили щитовете, легионерите бягаха презглава из […]