Съществителното име промисъл е от мъжки род; членувани форми промисълът, промисъла. Смирението на човека трябва да води до постъпки и дела, в които да присъства божият промисъл. Следвайки логиката на празника, изпитваме порив за живот, но живот според промисъла и естеството на нещата… (В. Тонева, „В Едемската градина „С птици и с дървета разговарям“)
