Съществителното име умисъл е от мъжки род; членувани форми: умисълът, умисъла. Забележката е била погрешно разбрана и в нея не бива да се търси лош умисъл. Умисълът за кражба е налице и когато деецът няма ясна представа за стойността на вещта, стига да е знаел или очаквал, че тя има известна стойност.
