В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. (pluralia tantum). По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч. Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието -а е преминала към имената от ж.р. Все […]
