Двете форми са дублетни и могат да се употребяват в книжовната реч. Препоръчителна е употребата на теракота. Преди 2012 г. правилна беше само тази форма. Думата е заета от италиански – terra cotta.
Според мен тази теракота/този теракот от Италия не си струва парите, ще минем с нашенски.
Едва ли някой би оспорил красотата на естествения камък, дървото, метала, теракотата/теракота.