Правилно е да се пише възпиране. Думата има представка въз- и корен -пир-.
За възпиране на агресивни намерения България днес разчита на други съюзни държави.
Теорията за възпирането изхожда от презумпцията, че голямата военна мощ е най-сигурната гаранция за една държава, че ще бъде оставена на мира.