Двете форми са дублетни и могат да се употребяват в книжовната реч – воин/войн, мн.ч. воини/войни. Те имат едно и също значение – ’въоръжено лице в състава на армия; боец, войник’. Препоръчителна е употребата на воин.
Според легендата Мавруд бил най-смелият и най-съобразителният воин/войн на хан Крум.
Едно момче помага на смелите воини/войни да триумфират над злото.
Хиляди българи изкачиха връх Шипка, за да се поклонят пред подвига на българските опълченци и на руските воини/войни, загинали за свободата на България.