Правилно е да се пише връстник, мн.ч. връстници. Думата има корен връст- (срв. не-връст-ен) и наставка -ник.
Момчето се опитало да придума свой връстник да се разходят извън града.
Помня свещеника в моето село – беше благ човек, връстник на дядо ми.
Деца дариха играчки на свои връстници с увреден слух.