Правилно е да се пише все, включително и в изразите все пак, все едно, все едно ми е, все още, все така.
Замина твоят влак,
покри земята сняг,
но все по-силно осъзнавам
как ми липсваш.
(М. Спасов, „Липсваш ми“)
Надявам се, че здравият разум все пак ще надделее по време на гласуването.
Строим всяка сграда така, все едно е за нас.
Все едно ми е колко струва панталонът, важно е да ми стои добре.
Някой все още вярва ли, че съществуват несъмнени и неоспорими истини?
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
(Димчо Дебелянов)