Думи и изрази, които се използват само като вметнати части* в изречението, не се отделят със запетаи. Такива са: всъщност, впрочем, може би, наистина, според мен, обаче, например, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата и др.
Може би аз съм виновен за всички неразбории в офиса?
След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че „Барселона“ спечели някак по инерция.
Ти си забравила гласа ми навярно.
Ако обаче по силата на други правила трябва да се постави запетая пред или след вметнатата част, тя се пише. Ето някои случаи:
- Когато вметнатата част се окаже на границата между две прости изречения, които трябва да се разделят със запетая.
Мониторът е идеален за игри според мен, но за гледане на филми не става.
Ще се прибера рано по всяка вероятност, стига да няма задръстване. - Когато вметнатата част се окаже в началото или в края на обособена част**, която трябва да се отдели от останалите части на изречението със запетаи.
Ако живакът се е наврял в цепнатини, например на дюшеме или паркет, не е лесно да се почисти.
Повлиян от случилото се може би, президентът и собственик на отбора изрази желанието си да напусне футболния свят. - Когато вметнатата част се окаже пред или след обръщение, което трябва да се отдели от останалите части на изречението със запетаи.
Наистина, Лили, тази оферта ми трябва в петък.
Митко, всъщност спомняш ли си на коя дата тръгнахме в командировка?
___________________
* Вметнати части са тези думи и изрази, които влизат в състава на изречението, без да образуват словосъчетания с други пълнозначни думи в него. С тях говорещият най-често изразява личното си отношение към съдържанието на изречението (за съжаление, навярно, всъщност, така да се каже) или установява връзка със съдържанието на предходното изречение (от една страна, от друга страна, напротив, първо, второ, следователно, общо взето).
** Обособени са тези поясняващи части на простото изречение, които имат известна интонационна и смислова самостоятелност и не са негова задължителна смислова и структурна съставка. Ако обособената част се изключи, изречението запазва своя смисъл и остава граматически издържано.