Стресната от земетресението, се понесох в тръс към двора. Когато излязох, трусът беше преминал, но започнаха да тряскат светкавици.
Ето това успях да съчиня, докато се опитвах да се успокоя от среднощното преживяване и размишлявах върху „тресящите“ думи в българския език. Защо в земетресение единият корен е -трес-, а пък съществителното е трус? Има ли нещо общо между тресенето и конския тръс?
Има, и още как. Коренът на тези думи е един и същ, но в него се наблюдава така нареченото редуване на гласни – още в старобългарския език: трѧсти, трѧсѫ, трѧсеши (’треса’, ’причинявам треска’) – трѫсъ (’земетресение’, ’буря, силно вълнение’). В земетресение и треса закономерно имаме е на мястото на някогашната малка носова гласна.
Ако всичко беше закономерно, трябваше да казваме тръс, а не трус, понеже наследникът на голямата носова гласна (ѫ) в съвременния български книжовен език е ъ. Имаме си тръс, но тази дума означава друго – умерен конски ход. Предполагам, че думата трус е навлязла в български от църковнославянски, където се е употребявала със същото значение, както в старобългарски.
Малко неуверено ще го кажа (понеже не съм проверявала в много речници), но вероятно и тряскам, стряскам имат същия корен (трѣснѫти, трѣскати, трѣщити). Така картината на редуването на гласните в корена става доволно сложна: е (треса) – ъ (тръс) – у (трус) – ’а (означавано с буквата я – тряскам). Но пък е интересна.
_______________
Източници
Дьяченко, Гр. Полный церковно-славянский словарь. М., 1900.
Словарь старославянского языка. Т. 4. Санкт-Петербург, 2006 (репринтно издание на Slovník jazyka staroslověnského. Praha, 1958–1997).
Старобългарски речник. Т. 2. С., 2009.
Miklosich, Fr. Lexicon palaeoslovenico–graeco–latinum. Vindobonae, 1862–1865.