Отскоро имаме ново Народно събрание – 47-о поред. Използвам повода, за да обясня накратко как следва да пишем съществително собствено име, когато пред него има числително редно име, означено с цифри. Проблемите са два:
1. Как да пишем цифрите?
Ако са означени с римски цифри, е най-лесно – пишем само цифрите и сме готови:
XLVII Народно събрание
III Международен конгрес по българистика
Неудобството тук е, че римските цифри по-трудно се възприемат, особено ако виждаме комбинация от повече цифри, затова тенденцията е за означаване на числителни редни да се използват арабски цифри. Това добре, обаче според правописните правила трябва след цифрите да добавим или точка, или букви, за да бъде разчетено числителното като редно, а не като бройно*:
47. Народно събрание/47-о Народно събрание
91. Немска езикова гимназия/91-ва Немска езикова гимназия
2. Как да пишем думите – с главна или с малка буква?
Въпросът тук е най-вече за първата дума, написана с букви. За събрание, езикова, гимназия, конгрес и т.н. да напомним, че по правило се пишат с малка буква, тъй като са съществителни нарицателни имена, нищо че влизат в състава на съществителни собствени имена. (Пишем на български, не на английски, където правилата са други.)
Този казус не е регламентиран специално. В последния Официален правописен речник на българския език (2012 г.) има два примера за това, че не се пише точка след римски цифри: VII конгрес на кинолозите, XXIV народно събрание (с. 101).
Ще се осмеля да се усъмня в надеждността на примерите. И в двата случая имаме съществителни собствени имена, а всички още от началното училище знаем, че тези имена се пишат с главна буква. Къде е тук тя? Вероятно е „погълната“ от числителното редно име, означено с цифри. Ако напишем горните собствени имена само с думи, те биха изглеждали така: Седми конгрес на кинолозите, Двадесет и четвърто народно събрание. (За малката буква при народно може да се спори, но да не затъваме в подробности.)
За мен това не е достатъчен аргумент и не оправдава малката буква при VII конгрес на кинолозите и XXIV народно събрание. Главната буква е основен графичен сигнал, че пред нас стои съществително собствено име. Когато окото вижда малка буква там, където трябва да стои главна, човек се пита: ама какво става тук? И решава или че има грешка, или че не знае правилата (по-вероятно първото).
Ако следваме примерите във въпросния речник, следва да пишем I основно училище „Петко Р. Славейков“, 91. немска езикова гимназия, което за мен – и вероятно за мнозинството българи – е неприемливо.
Странно е и това, че в предишния официален правописен речник – Нов правописен речник на българския език (2002 г.) – е включен аналогичен пример с главна буква: X Международен конгрес (с. 115).
Накратко, липсва изрично правило за това дали буквата трябва да е главна, или малка, но имаме противоречиви примери в два последователни официални правописни речника.
Какво да правим?
Аз бих посъветвала да пишем първата дума след цифрите в съществителното собствено име с главна буква – както в заглавието на статията – поради следната основна причина:
Съществителните собствени имена се пишат с главна буква – основен графичен белег, който следва да е ясен и видим, а не четящият да търси и да предполага къде може да се е скрила тази главна буква. Да не говорим за пишещия, който трябва да е склонен към умозрителни разсъждения, за да скрие главната буква в числителното, написано с цифри.
______________________________
* Числителни бройни са едно, две, три…, а числителни редни са първи, втори, трети…